Лозарство

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1 Влияние на климатичните фактoри върху добива и качеството на грозде от сорт Мерло при третирането му с листния тор "Хумат Рост". 

Климатичните фактори играят съществена роля в развитието на лозовите растения. Едни от тях – светлина, топлина, вода и въздух, са жизнено необходими и са пряко действащи. Липсата на един от тези фактори, прави невъзможно развитието на лозовите растения. Останалите фактори - изложение, наклон, надморска височина и други, са косвено действащи. Косвените фактори могат да коригират основните, но не и да ги заменят. 

Отчитайки голямото влияние на климатичните фактори и връзката им с лозовите растения, са провеждани много изследвания. Основната им задача е била да настанят отделните лозови сортове в най-благоприятните райони, където те ще проявят в максимална степен своя биологичен потенциал. Много трудно е да се разграничи влиянието на почвата върху добива на грозде и качеството на получените вина, тъй като се преплита с влиянието на сорта, подложката и комплексното въздействие на климата на една страна. Друг важен елемент при отглеждането на лозата като растение и нейното плододаване е свързан с храненето. Освен почвено, чрез внасяне на минерални и органични торове, все по често през последните две десетилетия лозовата култура се подхранва и чрез горния двигател или това е листната маса. Този начин става все по-популярен, както при конвенционалните, така и при биологично отглежданите лозови насаждения. В тази връзка, една сравнително нова разработка е и листен тор( подобрител) "Хумат Рост", като той е от семейството на органичните материи, които са продукт на извлеци от торфени находища. 

Като функционираща екосистема, почвата зависи от кръговрата на хранителните вещества и наличието на енергия, която да дава възможност на този кръговрат да съществува. В системата почва-растение, последните са организмите, които улавят слънчевата енергия и я съхраняват под формата на органични (въглеродни) съединения. 

Главният източник на енергия в почвата са растителните остатъци, животинските екскременти и водоразтворимите органични съединения на почвите, от които произлиза и "Хумат Рост", който също се минерализира (разгражда) от почвените микроорганизми. След протичане на тези процеси се отделя енергия, необходима за стимулиране на растежа и формиране на качествено грозде. 

Прието е, че качеството на гроздето се определя чрез количеството на съдържащите се в него захари, органични киселини и антоциани при сортовете за производство на червени вина. Всички останали показатели са корелативно свързани със захарното съдържание. Ето защо количеството на захарите се е утвърдило като един от основните критерии за оценка на качеството на гроздето. 

Цел: 
Целта на настоящата разработка е да се установи влиянието на"Хумат Рост" върху вегетативните и репродуктивни прояви на винения сорт Мерло при отглеждане му на не поливни условия.

2. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА
За обект на изследването беше използван сорта Мерло, засаден през 2013 г. в учебната и експериментална база на катедрата по Лозарство и Овощарство край с.Брестник, община Родопи. Експериментът беше проведен през 2019 - 2020 год. Разстоянията на засаждане са 3,0/1,0 m, лозите са формирани на стъблен двустранен кордон. Натоварването на лозите бе осъществено с къси плодни звена. Сортът е присаден на подложката Berlandieri x Riparia sel. Oppenheim4.

Фазите на третиране в опити са:
1.Третиране преди цъфтежа 8 дни.
2.Третиране веднага след масов цъфтеж.
3.Третиране при фаза нарастване на зърната.
4.Третиране 15 дни след фазата на нарастване.

- Описание на почвено-климатичната характеристика на терена (тероара), в който е засадено лозовото насаждение.
- Динамика в протичането на растежа и узряването на летораслите.
- Проучване на влиянието при листно третирането с "Хумат Рост" върху различните фенофази.
- Изследване върху добива и качеството на гроздето.
- Определяне на количествата на N, P и K в проби от лозови пръчки.
- Показателите бяха изследвани в ЛКИ-при АУ-Пловдив. Обрано и смляно гроздето на 11.09.2020г. Засети с дрожди Excellence ХR 20 g/hl.
- От гроздето на всички варианти бяха приготвени червени вина, на които бяха изследвани следните показатели:

8.1. Относителна плътност, g/dm3.
8.2. Алкохол, об.%
8.3. Захари, g/dm3.
8.4. Общ екстракт, g/dm3.
8.5. Беззахарен екстракт, g/dm3
8.6. Титруеми киселини, g/dm3
8.7. Летливи киселини, g/dm3
8.8. Свободен серен двуокис, mg/dm3
8.9. Общ серен двуокис, mg/dm3
8.10.Общи феноли, mg/dm3
8.11.Антоциани, mg/dm3
8.12. Интензитет на цвета.
8.13. Нюанс на цвета.
8.14.Процент на жълтия цвят.
8.15. Процент на червения цвят.
8.16.Процент на синия цвят.

Показателите от No 1 до No 13 бяха изследвани по методите описани в ръководството за упражнение по винарство /Бамбалов 2009 г./, от No 14 до No 16 включително, на спектрофотометър.

3. ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ
3.1 Географска - почвено и климатична характеристика на района, в който е проведен опитът с "Хумат Рост"

В геоморфоложко отношение, районът, в който се проведе проучването, принадлежи към Пловдивското поле и заема част от северната и североизточната част на Родопската яка. Основният наклон е от юг – югозапад и на изток – североизток. Районът е акумулативен и е припокрит с алувиално – делувиални наноси със сравнително еднороден състав. Релефът включва терени с наклон от 1-5%. Геоложката основа на района е представена от карбонатни и безкарбонатни преотложени материали, а почвите са от характерните за Родопската яка, като за района на с. Брестник те са делувиални и пролувиални наноси.

В климатично отношение районът принадлежи към преходно- континенталната климатична област и се включва в подобластта на Пловдивско поле, което заема част от Горно-Тракийската низина. Температурният режим се характеризира с относително горещо лято и мека зима. Продължителността на свободното от мраз време е средно 211 дни. Последният пролетен мраз настъпва в дните между 5 и 20 април, а първият есенен мраз - в периода между 27 октомври и 8 ноември. По отношение на продължителността на свободното от мраз време през годината, районът не се отличава от равнинните части на южна България. Температурната сума за периода със средни денонощни температури по- високи от 100С е в интервала 3800-4000С/3900С/. Средногодишната валежна сума за многогодишен период е 515 мм.

3.2 Характеристика на почвената-покривка 

Изследваният обект принадлежи към Горно-Тракийския район на разпространение на канелените горски почви и е разположен в неговата акумулативна част. Профилът е много слабо диференциран. Почвата се определя като делувиално ливадна, глинесто - песъчлива до песъчливо- глинеста.

Таблица 1
Механичен състав на почвата

Както личи от данните, механичният състав на повърхностния хоризонт е средно песъчливо глинест. Като се има предвид, че общото количество физическа глина е около 30-40%, не може да се очаква неблагаприятното му влияние. Средният механичен състав обуславя добри водно-физични свойства на почвата- добра водопропускливост, съчетана с достатъчно висока водозадържаща способност. В съществуващото състояние на терена, голяма част от падналите на повърхността валежи ще успеят да се филтрират в почвата, което би спомогнало за по-рационалното усвояване на вегетационните валежи при лозата особено, когато имаме производство на винено грозде за формиране на висококачествени червени вина.

3.3. Съдържание на хумус, общ хумусен запас на почвата и мощност на хумусния хоризонт

Съдържанието на хумус е относително еднородно в целия изследван терен. В повърхностните хоризонти то е средно 2.29% и постепенно намалява надолу. Представа за темпа на намалението и разсейването на съдържанието на хумус в различните части на почвения профил, може да се получи от данните в (Таблица 2).

Таблица 2
Съдържание и разпределение на хумуса

Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт на профила се преценява като средно за акумулативния, а в по-дълбоките хоризонти-като ниско до средно. При изчислените количества на хумуса в почвата, средните хумусни запаси за повърхностния хоризонт с мощност 20 см са 8- 9 t/dka, а за еднометровия слой- 20,4 t/dkа. Съгласно класификационните схеми за хумусния запас на почвите в България, запасите на хумус в повърхностния почвен слой се преценяват като високи, а в целия еднометров почвен слой-средни до високи. Прогнозата е, че при риголване и обръщане на пласта на дълбочина до около 60 сm, лозите да разполагат с около 13 t/dka общ хумус в коренообитаемия почвен слой. Изчислените хумусни запаси значително превишават средните стойности за старообработваемите ливадни почви от същия географски район. Това ще се отрази благоприятно на естествения баланс на азота за дългосрочен период от време.
Изследвано е съдържанието на усвоим амониев и нитратен азот в извлек с 1% KCl, усвоим фосфор по Егнер-Рийм и усвоим калий с пламъчен фотометър. Данните са представени в (Таблица 3). Съдържанието на усвоим амониев азот е сравнително ниско и е основание за необходимост от допълване на азотния дефицит при тези растения. Съдържанието на лесноусвоим фосфор също е под нормата от 10 mg/100g почва и варира в граници от около 5,46mg/100g почва. Запасеността на почвите с усвоим калий е добра – 26,27mg/100g. Почвените условия, при които се отглеждат лозите участващи в опита, ще ни дадат по ясна представа за влиянието на "Хумат Рост"- въздействието му върху вегетативните и репродуктивни прояви при отглеждането на сорт Мерло в състояние на дефицит от N и P2O5.

Таблица 3
Съдържание на азот, фосфор и калий в почвата

3.4 Режим на валежите

Средната годишна сума на валежите за периода от месец декември 2019 г. до края на месец ноември 2020 г. в района на Учебно-опитна и внедрителска база с. Брестник е с общ годишен валеж 560,6 мм, което е близо до данните за средна годишна сума валежи в България. Като средната годишна сума на валежите за периода от месец декември 2019 г. до края на месец ноември 2020 г. в района на Учебно-опитна база в с. Брестник е 46,7 мм.

4. ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ФИЗИОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗИТЕ.

4.1 Фенологични наблюдения

Напъпването при сорта Мерло, в района на с. Брестник през периода на опита за почва, е около средата на третата десетдневка на месец март и приключва през първата десетдневка на април. Фаза “цъфтеж” протича основно през първата десетдневка на месец юни, а “грахово зърно” към втората половина. Прошарването започва от средата на третата десетдневка на юли и приключва в рамките на третата десетдневка на месец август. Тук трябва да отбележим, че технологична зрялост на гроздето се достига през първата десетдневка на месец септември. Това е сравнително близко с типичния срок за тази фенологична проява на сорта, която е около средата на септември месец.
Получените резултати от извършените фенологични наблюдения ни дават основание да обобщим, че системата на резитба и листното приложението на "Хумат Рост", не оказват съществено влияние върху сроковете на настъпване и продължителността на отделните фенофази. Лозите от всички третирани с различни концетнрации варианти, както и контролата, встъпват и излизат от съответната фаза почти едновременно. Данните от проведените фенологични наблюдения (Таблица. 4) показват, че единствената особеност настъпила по време на фенологичните наблюдения, е отчитането на приблизителен период на “напъпването” и “цъфтеж” протекъл за 14 дни.

Таблица 4
Срокове на протичане на фенологичните фази на развитие при сорт Мерло, в района на с.Брестник през 2020г.

5. ДИНАМИКА В РАСТЕЖА НА ЛЕТОРАСЛИТЕ.

Растежът на летораслите започва с напъпването. Този процес се случва при трайно задържане на температурите над 10оС, което за района на с. Брестник е 21-ви март 2020 г. От данните на (фигура.1) се вижда, че на първите дати на отчитане с най-силен растеж се отличават летораслите от варианта третиран 0,400 ml на дек "Хумат Рост", следван от варианта третиран с 0,300 ml на дек "Хумат Рост" през 2020 г., като се наблюдава малка разлика между тях. При следващите измервания се наблюдава тенденция на плавно увеличаване на дължината на третираните варианти. С напредване на вегетацията растежът се увеличава, като до края на месец май вече се формира прираст от около 64 - 74 cm, при различните варианти. Средно седмично той се движи в рамките около 15-20 cm.
През месец юни с повишаване на средноденонощните температури на въздуха, се наблюдава още по-голяма активност в растежните процеси. При следващите измервания направени през юни, се вижда положително влияние върху третираните варианти по-отношение на "Хумат Рост", като всички изпреварват контролата по дължина. Тази тенденция се запазва при всички варианти през месец юли.
Като това най-отчетливо се вижда при вариантите третирани с 0,300- 0,400 ml на дек. Особено видно това е след третото приложение на тора, при фазата на нарастване на зърната. От положителния резултат, който се отчете при проследяване динамиката на растеж при плододаващи лозя, може да се направи следният извод. Приложен в младо лозе "Хумат Рост" може да окаже положително влияние върху формирането и растежните, процеси, както и да способства за по-бързо формиране на заложената формировка и нейното встъпване в плододаване.

Фиг 1
Динамика на растеж на летораслите

6. ДИНАМИКА НА УЗРЯВАНЕ НА ЛЕТОРАСЛИТЕ.

Узряването има голямо практическо значение (фигура.2). С него е свързана зимоустойчивостта на летораслите, а също и тази на пъпките. Процесът на узряване започва по-осезаемо през първата десетдневка на месец август. Това се случва при сравнително висока температура и минимално количество валежи от 46,7 mm. на m2, като продължава 4 седмици при всички варианти. От данните (фиг. 2) се вижда, че процесът протича сравнително интензивно, като при отделните варианти средната дължина на зрялата част е около 20-30 cm на седмица. Ходът на динамиката на узряване на летораслите е в пряка зависимост от климатичните условия, както при растежа на летораслите. Независи от малкото количество валежи през вегетацията, в хода на узряване се установява отделяне на лозите третирани с най-високата доза от 0,400 ml. на "Хумат Рост", а самият процес протича с по-бързи темпове. Тук се вижда и една групова динамика при този показател по-отношение на двата варианта с 0,200 и 0,300 ml. т.е. те успоредно узряват и при третиране с тези две концентрации ще има един и същ ефект върху зрелия прираст на лозите.

Фиг 2.
Динамика на узряване на летораслите

7. ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ГРОЗДЕТО.
7.1. Изследвания върху добива на грозде.

Добивът на грозде е един от показателите, определящи икономическата ефективност на прилаганите агротехнически мероприятия. На (Таблица 5) са представени данните за количествените изменения на показателите, които характеризират добива на грозде.

Таблица 5
Количествени изменения в добива на грозде от сорт Мерло

Те показват, че добивът на грозде по варианти е в границите от 2,950 kg до 3,600 kg от лоза. Най-висок е добивът на грозде при варианта третиран с 0,400 ml., следвани от варианта третиран 0,300 ml.. Като по- отношение на този показател се вижда, че не се наблюдава съществена разлика между контролата и варианта третиран с 0,200 ml. на дек. При всички варианти добивът е формиран от леторасли развити от чеповете. Тези резултати рефлектират и върху формирането на добива от 1 декар площ. Вижда се, че при приложението на "Хумат Рост", с норми от 0,300 до 0,400 ml. на декар в посочените фази, в методиката на опита, може да се формира добив от около 900 до 1000 кг. грозде от декар.

Фиг 3.
Средна маса на грозда при сорт Мерло

На (фигура 3) се вижда, че средната маса на гроздовете се изменя в същата последователност. С най-голяма маса са гроздовете отново от варианта третиран с 0,400 ml., следвани от варианта третиран 0,300 ml. "Хумат Рост". По отношение и на този показател е видимо отново формиране на една групова динамика между контролата и варианта третиран с 0,200 ml. на дек. При вариантите, на които са приложени по- високи дози от "Хумат Рост", се установява положитена тенденция в масата на грозда. Това е така, защото отново трябва да се подчертае, че опитът е при не поливни условия и това подлага на стрес лозата като растение. Тази култура е сравнително сухоустойчива, но за да се реализира качествен добив от грозде, е необходимо растенията да не са подложени на стрес какъвто и да е неговият произход.

Таблица 6
Количества изменение в размер на грозда при сорт Мерло 
третирани с различни количества "Хумат рост"

Дължината на гроздовете е в границата от 16,76 до 18,00 cm, а ширината от 8,35 до 9,41 cm. Приложението на "Хумат Рост"- листно не е оказал съществено влияние върху размерите на грозда при различните третирани варианти в опита. Тъй като по ампелографска харастеристика, средната големина на грозда е 17 cm дължина и 11,1 cm ширина.

Фиг 4
 Динамика на съдържанието на захари и киселини

Мерло е среднозреещ сорт. Гроздето узрява около средата на месец септември. Опитът е проведен на 11.09.2020г. От практическа гледна точка това би довело до по-ранно планиране и провеждане на кампанията, свързана с гроздобера. Това е много важно, защото при гроздобера се следят климатичните условия, тъй като, ако падне дъжд той може да създаде условия за невъзможност за провеждане на гроздобер. На (фигура 4) са представени резултатите от приложението на "Хумат Рост". Годината 2020г. беше изключително екстремна по отношение на липсата на валежи, необходими за растежа на лозите и узряването на гроздето. Важно за практиката е да се подчертае, че приложението на "Хумат Рост", в най- високата си доза, създава условие на лозовото растение да преодолее стреса от ниската почвена и атмосферна валга и да формира добив, маса и форма на грозда, типични за сорта Мерло. От технологична гледна точка третираните лози с най-висока доза от използвания тор, запазват сравнително балансирани захари и киселини. Те са в пряка корелация помежду си, както при бурната, така и при тихата ферментация на грозодовата мъст. Ясно може да се каже от получените до тук резултати, че "Хумат Рост" притежава способности, които повлияват положително наличието на стрес, причинен от суша през вегетационния период.